Квалификационна характеристика

КВАЛИФИКАЦИОННА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ОБРАЗОВАТЕЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН

“МАГИСТЪР”

И ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ

“ЛЕКАР”

ПЛЕВЕН

2012 Г.

 

КВАЛИФИКАЦИОННА ХАРАКТЕРИСТИКА

Квалификационната характеристика е основен документ при планиране, организиране и управление на учебния процес. Тя определя професионалното предназначение на завършващите висше медицинско образованиепо Медицина с образователно-квалификационна степен "магистър" и професионална квалификация – лекар, както и възможностите им за реализация.

Квалификационната характеристика е отражение на “социалната поръчка” на обществото към подготовката на висококвалифицирани лекари за националната система на здравеопазване и за чужбина, особено с оглед приемането на страната ни за член на Европейския съюз от 01.01.2007 г.

Всяка промяна в нормативната база, която се отнася до изискванията на подготовката и правомощията на новозавършилите лекари, намира отражение в този основен документ. Във връзка с това, квалификационната характеристика е отворен документ, който подлежи на актуализация в зависимост от реформите в здравеопазването и нуждите на потребителите от лекарски кадри.

Обучението по специалността “Медицина” осигурява:

  • адекватни познания по задължителните учебни дисциплини за

    придобиване на професионална квалификация и добро разбиране на научните методи и принципите за измерване на биологичните функции, оценката на научно установени факти и анализа на данни;

  • достатъчно разбиране на структурата, функциите и поведението на

    здрави и болни хора, както и връзката между здравето и физическата и социална среда на човека;

  • адекватни познания по клинични дисциплини и практика, които дават

    ясна картина за физическите и психическите болести и тяхната профилактика, диагноза и лечение, както и за възпроизводството на човека;

  • клиничен опит в болници под съответното наблюдение.

 

Обучението по специалността “Медицина” във Факултета по медицина на Медицински университет – Плевен се провежда в рамките на 10 семестъра и 12 месеца клиничен стаж само в редовна форма по учебен план, семестриални планове и детайлни учебни програми, утвърдени от Факултетния съвет. Плановете и програмите са изготвени съобразено с Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите “Медицина” и “Дентална медицина”за образователно-квалификационна степен “магистър”Наредбата за признаване на дипломи, удостоверения и други доказателства за професионална квалификация и специализация в областта на здравеопазването, Европейските директиви 75 / 362 / ЕЕС , които определят съдържанието на професионалната компетентност и видове дейности, които трябва да може да извършва получилият университетска диплома "магистър" с професионална квалификация “лекар”.

Обучението по специалността "Медицина" се извършва в три направления -фундаментална, специализирана теоретична и практическа лекарска подготовка, с продължителност от 6 години.

При завършването на образованието магистърът-лекар трябва да притежава фундаментални и специализирани медицински знания и умения за основните видове професионална дейност : диагностична /съставяне на общ план за изследване на болния, събиране, обработка и оценка на анамнестичните данни, избор и осъществяване на адекватни и щадящи методи на изследване, техния анализ и оценка, поставяне на диагноза и съобщаване на болния или на неговите близки/, лечебна /оказване на първична лекарска помощ, съставяне общ план на лечение, осъществяване на самото лечение, оценка на хода на лечението, внасяне на необходимите корекции, оказване на неотложна лекарска помощ при спешни състояния/, профилактична /откриване и отстраняване на патогенните фактори на средата и в човешкия организъм, диспансеризация, провеждане на предпазни и оздравителни мероприятия, здравно-просветна, екологична дейност, разработване на здравни проекти за отстраняване и ликвидиране на социално-значими заболявания, усъвършенстване организацията на медицинското обслужване и др./, трудово-експертна /експертиза на трудоспособнастта с медицинско и социално значение/ и организационна /усъвършенстване организацията на труда, връзки с обществеността, контакти с други здравни институции, оформление на документация и др/. Тези професионални компетентности позволяват на завършилия магистър-лекар да работи самостоятелно в различните области и заведения на превантивната и клинична медицина - практики за първична медицинска помощ, центрове за спешна медицинска помощ, медицински и диагностично-консултативни центрове, болници, хигиенно -епидемиологични инспекции, здравно - осигурителни компании и др.

Професионалната компетентност на магистъра - лекар включва разнообразни фундаментални и специални знания и умения:

 

1.Фундаментални: биомедицински, медико–етични и социални знания:

Магистърът - лекар трябва да знае:

 

  • йерархичните нива и структура на организация на човешкия орга-

    низъм (молекулярно, клетъчно, тъканно, органно, системно);

  • химичния състав и физико-химични процеси в човешкия организъм;

  • пътищата и регулацията на обмяната на вещества и енергия на

    молекулно, клетъчно и организмово нива за човешкия организъм;

  • генетични структури и процеси на предаване на генетичната и

    епигенетична информация;

  • онтогенетично и филогенетично развитие на човека;

  • соматичните, психичните и социалните функции на човека;

  • основните жизнени състояния на човека - здраве и болест;

  • природните и социалните детерминанти на здравето и болестта;

  • етиология и механизми на възникване на болестите;

  • класификацията на болестите;

  • етични норми и морала на лекаря;

  • правата на пациентите

  • комуникациите, информатиката и информационните системи в медицината и здравеопазването

  • устройството и дейността на системите на здравеопазването

Фундаменталните знания са задължителна основа, върху която чрез специална подготовка се добавят специфични медицински знания, които оформят профила на медицинската професия.

 

2. Специални медицински знания

Магистърът - лекар трябва да знае:

 

  • лекарствените средства и механизма на тяхното действие;

  • методологията и технологията на медицинската консултация в

    извънболничнатапомощ и визитацията в болничната помощ;

  • да разграничава клиничните картини на душевните болести от нормата;

  • да изготвя диференциално-диагностичен план, чрез детайлно познаване

    на методологията и технологията на съвременните диагностични методи;

  • клиничните картини на болестите на всички органи и системи на

    човешкото тяло;

  • основни познания за репродуктивното здраве;

  • основни познания за нормалната и патологична бременност и раждане;

  • общите и специални методи за изследване на болните и здравите;

  • медицинските комуникационни техники;

  • технологиите и средствата за профилактиката на болестите;

  • методите и техниките на промоцията на здравето;

  • поведението и лечението при застрашаващи живота състояния;

  • консервативното и оперативното лечение на различните болести;

  • рехабилитацията на загубените функции и др.

Освен фундаменталните и специални медицински знания, магистърът - лекар трябва да притежава различни по вид и характер способности и умения, които да му позволяват да извършва различни дейности, които са включени в съдържанието на медицинската практика.

 

3. Организационни и личностни способности и умения

Магистърът - лекар трябва да придобие критично, творческо и иновационно мислене, както и реалистична самооценка на своите възможности за:

 

  • решаване на организационни и специфични професионални проблеми;

  • работа в екип, включващ различни специалисти;

  • работа в условията на спешност и критични ситуации;

  • толерантност, признаване и спазване на етичните и поведенчески норми в медицината и обществото;

  • практикуване с добронамереност и почтеност;
  • допускане на на възможността за “второ мнение” и отнасяне към друг специалист;
  • избягване на себеизтъкването и злоупотребата със заеманата позиция;
  • използване на съвременните електронни информационни технологии за събиране,организиране, статистически анализ и представяне на данните;

  • работа с глобалната информационна мрежа (интернет);

  • извършване на писмена и устна комуникация с лекарите, пациентите, държавнитеинституции и организации, здравно осигурителните каси и компании и др.;

  • владение на поне един от световните езици – Английски задължително;

  • ползване на латинският език в терминологията на болестите и мани;

  • Магистърът - лекар, за да може да реализира медицинските си знания в практиката, трябва да притежава специфични манипулативни, технологични и интелектуални способности и умения.

 

4. Специализирани медицински способности и умения

Магистърът - лекар трябва да може:

  • да провежда медицинско интервю с болните и да формира анамнезата на болния и болестта;
  • да извършва изследвания на болния с основните физикални методи;
  • да извършва основни инструментални и апаратни изследвания, включени в задълженията на лекаря от първичната медицинска помощ и спешната медицинска помощ (измерване на артериално налягане, определяне на зрителна острота, цветоусещане, ринофарингоскопия, отоскопия, време на кървене и съсирване,изследване на урина с готови тестове, извършване запис на електрокардиограма, скарификационни тестове и др.);
  • лекарят трябва да е готов във всеки един момент да обясни и обоснове действията и решенията си, когато възникнат въпроси или съмнения относно практикуването им.
  • да определя конкретните потребности за извършване на различни ви-

    дове диагностични изследвания и да подготвя болните за тях;

  • да осъществява "процесът на клиничното решаване" като поставя нозоологична диагноза, (при възможност - етиологична, функционална и др.) определя сериозността, тежестта и прогнозата на заболяването, лечението и извършва свързаните с него неинвазивни и инвазивни действия;

  • да извършва експертиза на трудоспособността на болния;

  • да владее и да прилага методите на спешната реанимация (изкуствено дишане, сърдечен масаж, сърдечна дефибрилация, инвазивни лекарствени вливания и др.)

  • да владее и извършва основните неинвазивни и инвазивни лечебни манипулации и действия (различни видове инжекции, пункции на телесни кухини, катетеризация на пикочен мехур, стомашно сондиране, местна и проводна анестезия, обработка на рани, извършване на превръзки, туширане на кожни изменения, инцизии, снемане на конци от оперативни зашивания, кръвопреливания и вливания на течности и др.);

  • да извършва основните скринингови тестове;

  • да провежда ефикасен мониторинг на болните и резултатно да направ-

    лява развитието на лечебният процес;

  • да извършва “bedsite” диагностика на евентуален донор;

  • да бъде съпричастен към проблемите на органното, тъканното донорство и трансплантация на стволови клетки;

  • професионално да участва в съхраняване и възстановяване на психичното здраве на населението.

Професионалната компетентност на магистъра - лекар трябва да осигури възможности той да може:

  • да оказва съвременна спешна медицинска помощ;
  • да определя потребностите на болните от различните видове медицинска помощ;

 

на помощ на болни с остри и хронични болести в първичната и болнична медицинска помощ;

  • да извършва резултатна диагностична, лечебна и рехабилитацион-
  • да провежда ефикасна и ефективна промоционна и профилактична дейност съсздравите и болните;

  • да извършва анализи и оценки на различните видове здравни дейно;

  • да поддържа ефикасна връзка със здравните органи, здравноосигурителнитеорганизации, организациите на пациентите и др., свързани със здравната помощ;

  • да съобщава по съответния ред, /ако има такъв/ за възникнали нежелани лекарствени реакции;
  • да съхранява документацията на пациента на хартиен или електронен носител;
  • да започне без допълнителна подготовка следдипломно обучение за получаване наразлични видове медицински специалности.

 

           През целия си професионален живот лекарят трябва да поддържа и обновявасвоите знания и умения, чрез продължаващо медицинско обучение и другите форми на квалификация..Те трябва да участват в мониториране, поддържане и повишаване качеството на медицинските дейности..Това изисква спазване на националните, регионалните и конкретните за лечебното заведение Ръководства за добра медицинска практика.

Магистърът - лекар получава необходимата професионална компетент-ност чрезизучаване на задължителните учебни дисциплини, които са посочени в Единните държавниизисквания и Учебният план, както и чрез изучаване на допълнителни факултативни и свободно избираемиучебни дисциплини.Учебното съдържание на тези дисциплини е съобразено съссъвременното състояние на медицинската наука, практика и педагогика и с опита на страните от Европейския съюз.

5. Научно-изследователски знания и умения:

Магистърът - лекар трябва:

  • да притежава знания за принципите на научните изследвания, за планиране, провеждане и интерпретиране на данните от научно-експерименталните изследвания;
  • да позвава принципите, предимствата и ограниченията на различните научни и традиционни подходи при решаване на конкретен здравен проблем;
  • да умее да борави с основните медико-биологични и медицински библиографски бази данни, както и да анализира критично предоставената информация;
  • да умее да презентира писмено и устно самостоятелно или в екип

проведено медицинско изследване.

Посочената професионална компетентност ще позволи на магистъра-лекар да намери успешна реализация в следните области на медицинската практика:

  • общопрактикуващ лекар;
  • лекар във всички видове лечебни, диагностично-консултативни, профилактични, социални и др подразделения на здравната помощ;
  • лекар в административните служби и здравните отдели на общинско, областно и национално ниво като РЗИ, БАБХ, НЗОК и т.н.

Посочената професионална компетентност ще позволи на магистъра-лекар и да:

  • продължи своето медицинско образование чрез системата на специализацията за получаване на определена медицинска специалност;
  • да продължи обучението си в степен “доктор” чрез всички видове докторантура, съобразно своите научни интереси ;
  • да кандидатства и работи като научно-преподавателски персонал в Медицински университети или други ВУ и научни институти, съобразно неговите възможности и умения като изгражда научна кариера.

 

КВАЛИФИКАЦИОННАТА ХАРАКТЕРИСТИКА Е ПРИЕТА НА ЗАСЕДА-НИЕ НА Факултетния съвет НА 04.06.2012 г. И УТВЪРДЕНА НА ЗАСЕДАНИЕ НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪВЕТ НА 25.06.2012 Г.