1. Вярното твърдение е:
а) Специалната педагогика е наука с интердисциплинарен характер, която разглежда проблемите, потребностите и комплексната терапия на хората с увреждания*
б) Специалната педагогика е научно направление в педагогиката, което се занимава с педагогическата терапия на деца и младежи с увреждания

2. Обектът на специалната педагогика:
а) В широк смисъл, това са всички лица с увреждания
б) В тесен смисъл, това са децата с увреждания  
в) Отговорите а) и б) са верни*
г) Отговорите а) и б) не са верни

3. Вярно е, че предмет на специалната педагогика:
а) са отношенията, взаимовръзките, методите, формите и закономерностите в обучението, терапията, рехабилитацията и реализацията на лицата с увреждания от всички възрастови групи, осъществени между институции и звена* 
б) са законите и закономерностите в образователната и контролно-адмистративната дейност, свързани с нормативното обезпечаване на обхвата и грижата на държавата за лицата с увреждания от всички възрастови групи

4. НЕ е задача на специалната педагогика:
а) Да се унифицират използваните термини и понятия
б) Да се усъвършенстват методите и средствата за диагностика и за терапия
в) Да се изследва етиопатогенезата на отделните увреждания чрез научно-изследователски екипи*
г) Да се проучи характеристиката и спецификата на отделните видове нарушения
д) Да се обогати и разшири съществуващата концептуална рамка

5.Методи на специалната педагогика са:
а) Клинико-генетични
б) Психологически  
в) Педагогически
г) Математико-статистически
д) Отговорите от а) до г) са верни*
е) Отговорите от а) до г) не са верни

6. Методите: наблюдение, анкета, експертна оценка, дидактически тестове, резултати от контролни проверки, анализ на учебни резултати спадат към:
а) Клинико-генетичните група методи
б) Психологическите  група методи
в) Педагогическите група методи*
г) Математико-статистическите група методи

7. Нормата:
а) е средство за ориентиране поведението на личността и контрол над него
б) е еталон за сравняване и анализ  
в) е предписание (общо правило, всеобщ принцип на поведение)
г) Отговорите от а) до в) са верни*
д) Отговорите от а) до в) не са верни


8. Функции на нормата са:
а) регулативна, избирателна, измерителна, адаптивна, санкционираща
б) регулативна, създава ред, филтрираща, стабилизираща, оценъчна*
в) регулативна, стимулираща, контролираща, социализираща, интегрираща

9. За отклонения от нормата се приемат:
а) аномално развитие, дизонтогения, разстройство, ретардация, задръжка в развитието, нарушено развитие*
б) специфика на нормата, психопатология, дефективно развитие, дизонтогения, олигоанурия,  фенилкетонурия, инфериорит

10. Критерии за класическата квалификационна рамка на уврежданията са:
а) първично нарушение
б) вторични отклонения
в) обучаемост
г) адаптивност
д) отговорите от а) до г) са верни
е) отговорите от а) до в) са верни*

11. Водещ модел при структурирането на класическата квалификационна рамка на уврежданията е:
а) медицинският*
б) социалният

12. Недостатък на класическата квалификационна рамка е:
а) Специализираните звена и институции осигуряват защитена среда и квалифицирана помощ
б) Поради ограниченията на критериите, много лица с увреждания не са обхванати и не получават адекватна помощ*
в) В България е изградена стройна система от специализирани възпитателни и образователни заведения
г) При обхвата на децата и младежите с увреждания, водещ е вида и степента на увреждането

13. Критерии за съвременната квалификационна рамка на уврежданията са:
а) първично нарушение
б) вторични отклонения
в) адаптивност
г) локализация на увреждането
д) вид и степен на увреждането
е) време на настъпване на увреждането
ж) обучаемост
з) достъпност и диференциран подход
и) отговорите от а) до е) са верни*
й) отговорите от а) до з) са верни

14. Водещ модел при структурирането на съвременната квалификационна рамка на уврежданията е:
а) медицинският
б) социалният*

15. Една от положителните страни на съвременната квалификационна рамка е:
а) Разширен е обхватът на лицата с увреждания, с което те получават специализирана помощ и комплексна терапия*
б) Създадени са условия, при които всички лица с увреждания получават адекватна, навременна и комплексна медицинска рехабилитация и терапия

16. Лицата с умствена изостаналост са обособени в две групи за нуждите на терапевтичната програма:
а) при които болестният процес е приключил и при които болестният процес е налице*
б) при които е изяснена етиопатогенезата и при които няма данни за етиопатогенезата

17.  Лицата с умерена степен умствена изостаналост:
а) показват изоставане в езиковото и двигателното развитие; само някои могат да усвоят на елементарно ниво четене и писане; имат потребност от асистирана грижа; основно се включват в тренинги за умения за самообслужване и социализация*
б) показват задръжка в когнитивното развитие, при подходяща комплексна терапия могат да усвоят академични знания и умения; могат да общуват относително добре и лесно се адаптират в нова среда; само някои от тях се нуждаят от асистирана грижа

18. За комуникативни нарушения се приемат:
а) ДЦП, мускулна дистрофия, болест на Крон, нарушения на развитието с ранен генезис
б) специфично езиково нарушение, заекване, ринофония, дизартрия, дислексия*

19. Към симптомите на кортикална моторна афазия спадат:
а) трудности в оралната експресия, запазено разбиране на чужда реч, аномия, осъзнават езиковите си затруднения, трудно разбират граматични конструкции и по-сложен словоред*
б) трудности в разбирането на чужда реч, пространствена и времева дизориентация, демонстрират ехолалична реч, редуват фази на правилна и неправилна реч, трудно планират собствено изказване

20. Към симптомите на кортикална сензорна афазия спадат:
а) затруднения в словесните вериги, „тласък“ към реч, диалогичната реч е кратка, ехолалична реч, разбирането на чужда – слухово възприета или писмена реч е съхранено 
б) многословна и обстоятелствена реч - логорея „словесна салата“, езиковата компетентност е нарушена, парафазичен жаргон, неологизми, разбирането на чужда реч е нарушено*

21. При лица с Канер синдром се наблюдава:
а) речта се появява преди прохождането, речта има комуникативна функция, съществува бегъл и неустойчив зрителен контакт, при хоспитализация е налице желание за завръщане в дома, интелектуалното развитие е в норма
б) речта се наблюдава по-късно от прохождането, речта няма комуникативна функция, отсъства зрителен контакт, при хоспитализация отсъства желание за завръщане в дома, интелектуалното развитие е нарушено, наблюдава се поведенческа специфика*

22. Ret синдром има следните симптоми:
а) наблюдава се само при лица от женски пол, повтаряне на еднотипни движения на ръцете, вербалните и моторните способности се понижават след 18 месец, растежа на главата изостава, саливация (слюнкоотделяне), неблагоприятна прогноза*
б) наблюдава се при лица както от женски, така и от мъжки пол, вербалните и моторните способности се запазват, засегната остава интелектуалната сфера, антропоморфичните показатели са във възрастовата норма, наблюдават се поведенчески специфики, благоприятна прогноза

23. Лицата със слухови нарушения, според съвременната квалификационна рамка, се разглеждат в следните субгрупи:
а) глухи; ранно оглушали; преживели заболяване, водещо до глухота; глухонеми; подлежащи на обучение; с интелектуален дефицит
б) глухи: ранно оглушали и късно оглушали; слабочуващи - с минимални речеви недостатъци и с недоразвитие на речта*

24. При взаимодействие с лица, които имат слухови нарушения, е необходимо:
а) да застанем в полето на тяхното зрение; да говорим бавно и ясно; да не повишаваме гласа си; да демонстрираме положително отношение към личността им; да не ги интерпретираме като лица с интелектуален дефицит*
б) да ги разглеждаме като лица с намалени умствени възможности; да показваме нетърпеливост; да повишаваме гласа си, говорейки им като на деца, при които е дълбоко разстроено разбирането

24. Лицата със зрителни нарушения, според съвременната квалификационна рамка, се разглеждат в следните субгрупи:
а) слепи; ослепели - следствие на инцидент; лошо виждащи; слабовиждащи с или без интелектуален дефицит
б) слепи: тотално слепи и практически слепи; слабовиждащи – с или без наличен зрителен опит*

25. При взаимодействие с лица, които имат зрителни нарушения, е необходимо:
а) да ги разглеждаме като лица с интелектуален дефицит; да говорим бавно и ясно; да внимаваме за разстоянието помежду ни; да не осъществяваме тактилен контакт
б) да ги разглеждаме като лица без интелектуален дефицит; да не повишаваме гласа си; да демонстрираме добронамереност и готовност за оказване на помощ; да предупреждаваме предварително, когато се налага тактилен контакт*

26.  Звената за проучване и диагностика са:
а)  АГ-консултативни кабинети; предбрачни и семейни консултативни кабинети; училища за родители; кабинети за генетични изследвания; болнични структури; специализирани консултативни кабинети; структури в системата на здравеопазването и социалните дейности; неправителствени структури
б) АГ-консултативни кабинети; педиатрични кабинети; неонатологични отделения; педиатрични отделения; лекарски кабинети в системата на образованието; домове за медико-социални грижи; центрове за социална рехабилитация и интеграция; регионални центрове за подкрепа на приобщаващо образование*

27. Принципи за диагностика на нарушенията в развитието са:
а) принцип на развитието
б) принцип на верификацията (потвърждението)
в) принцип на детерминизма (факторно влияние)
г) принцип на системност (при терапия)
д) принцип на обяснението
е) отговорите от а) до д) са верни*
ж) отговорите от а) до в) са верни

28. Наредбата за приобщаващото образование (2017, изменена и допълнена 26.05.2020) разглежда:
а) държавния образователен стандарт за приобщаващото образование; условията и реда за осигуряване на обща подкрепа за личностно развитие на децата и учениците; условията и реда за осигуряване на допълнителна подкрепа за личностно развитие на децата и учениците; екипи за подкрепа за личностно развитие на детето или ученика*
б) държавните образователни стандарти за образование; стандартите за работа с деца със специални образователни потребности; нормативната база за правителствените и неправителствените организации за работа с деца с увреждания и техните семейства; взаимодействието между здравните и образователните институции

29. Компенсацията е:
а) комплексна система от външни медицински, психологически, педагогически и лечебно-оздравителни мероприятия за преодоляване на ограниченията от нарушеното развитие 
б) сложен и системно организиран процес на замяна, преустройство и развитие на увредените функции на органи и системи с помощта на относително запазените*

30. Деинституционализацията е процес на:
а) оптимизиране дейността на съществуващите до 2010 г. специализирани звена и институции за лица с увреждания
б) ревизия на дейността на съществуващите до 2010 г. специализирани звена и институции за лица с увреждания
в) процес на извеждане на лицата с увреждания от специализирани звена и институции и настаняването им в новите социални услуги в общността*