Болонски процес

“Европа на познанието се възприема като фактор на човешкото и социалното развитие и като необходим елемент за засилване и обогатяване на европейското самосъзнание. Самосъзнание, което е в състояние да даде на своите граждани необходимите познания за посрещане предизвикателствата на новото хилядолетие, едновременно с убеждението за необходимостта от споделянето на общи ценности и принадлежност към общо социално и културно пространство.”

БОЛОНСКИЯТ ПРОЦЕС е най-голямата и най-значима реформа в областта на висшето образование, осъществена през последните 30 години в Европа. Основната цел на процеса е изграждането на европейско висше образователно пространство до края на 2010 г., което да осигури свободното придвижване на студенти и преподаватели в Европа с гарантирано признаване на придобитите от тях академични степени и квалификации. Всички действия и мерки са насочени към изграждането на единно Европейско пространство за висше образование. Болонският процес започва с приемането от 29 държави на Декларацията от Болоня на 19.06.1999 г.

Болонската декларация поставя като основна цел повишаването на конкурентоспособността на европейските системи за висше образование на международно ниво. “Независимостта и автономията на висшите училища означава, че висшето образование следва непрекъснато да се адаптира към променящите се изисквания, обществените нужди и напредъка в областта на науката.” /От Болонската декларация, 1999 г./

На 26 и 27 април 2012 г. 47-те държави членки на Европейското пространство за висше образование (ЕПВО) се срещнаха в Букурещ, за да отчетат постигнатото в рамките на Болонския процес и даочертаят основните цели на ЕПВО за предстоящите години.

  • Осигуряване на качествено образование за всички.
  • Увеличаване на заетостта за посрещане на нуждите на Европа.
  • Увеличаване на мобилността за по-добро обучение.
  • Подобряване събирането на данни и прозрачността в подкрепа на политическите цели.

Според Комюникето от Букурещ справедливото признаване на академични и професионални квалификации е в основата на Европейското пространство за висше образование. Признаването носи директна полза по отношение на академичната мобилност на студентите, подобрява шансовете за професионална мобилност на завършилите и е точен измерител на степента на постигнатата съпоставимост и доверие. За целта националните законодателства трябва да бъдат съгласувани с Лисабонската конвенция по признаване. Това е основният международен правен документ, на който се основава признаването на квалификации за висше образование в държавите от Европейския регион. Конвенцията хармонизира принципите, критериите и практиките на академично признаване и по този начин гарантира еднаквото третиране на притежателите на дипломи за висше образование и осигурява единна база за международната студентска мобилност в ЕПВО.

Сред основните принципи на признаването са:

  • Правото на гражданите на честно признаване във всяка страна, без каквито и възможности за дискриминация по етнически, религиозни и други белези.
  • Всяка страна трябва да гарантира, че процедурите и критериите, използвани при оценяването и признаването, са прозрачни, последователни и надеждни.
  • Решенията се взимат на база необходимата информация, която трябва да бъде осигурена от заявителите, но и от институциите, предоставящи висше образование.
  • Необходимо е определянето на срок за произнасяне на решенията от компетентните органи, като той тече от момента на подаването на цялата необходима информация.
  • Заявителите трябва да имат право на обжалване на решението на органа по признаване, както и да имат право на признаване на по-късен етап.
  • Отказ за признаване се допуска само в случаите, когато се докаже съществено различие между ОКС, за която се търси признаване, и съответстващата ОКС в страната, в която се търси признаване.

Процесът на евроинтеграция на България е процес на реформи, свързани с адаптацията на българската образователна система към утвърдени международни и Европейски стандарти. Предизвикателствата на глобализацията засягат всички области на обществено-икономическия живот, включително образованието и обучението. Модернизацията на образованието, в трите му сфери – основно, средно и висше, и усъвършенстването на системата за професионална преквалификация и преподготовка са в основата на успешната адаптация на обществото в новите обществени и политически реалности и шанс за дългосрочно успешно развитие.

На 02.07.2002 г. влезе в сила Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления (ДВ, бр. 64/02.07.2002 г.), който въвежда общоприетите международни образователни области и направления, като ориентир за бакалавърските програми. Основни изисквания към образователния процес в новите условия и в духа на Болонската декларация са повишаването на неговата ефективност при запазване на равния достъп до образование, засилването на връзката със социалните партньори и работодателите, разгръщане на формите на учене през целия живот. Болонският процес изисква разработването на гъвкави широко профилни учебни програми, които да бъдат ориентирани към студентска мобилност на базата на трансфера на образователни кредити. Същевременно е необходимо да се постигне оптимален брой на обучаващи се студенти, единна система на заплащане и единна система на прием. Фундаментална част от Болонската декларация е въпросът за оценяване на качеството на висшето образование. В рамките на този аспект в страната тече перманентен процес на акредитация на висшите учебни заведения, подкрепен от съществени промени в Закона за висшето образование.