„Малигнен меланом на кожата – модерен, медицински обзор на проблема“ - монография
Автор: Доц. Д-р Страхил Асенов Страшилов д.м.
Първо издание, Плевен, 2022
© Издателски център на МУ-Плевен,
ISBN - 978-954-756-295-0
Думата „меланом“ за пръв път е употребена от René Laennec, който в свой ръкопис през 1812 г. описва случай с дисеминация на заболяването. Малигненият меланом се развива след злокачествена трансформация на пигментообразуващите меланоцити. По-голямата част от тях са разположени в базалния слой на епидермиса на кожата, но се намират такива разположени в очите, ушите, ГИТ, пикочо-половата система, менингите. Заболеваемостта и болестността от малигнен меланом на кожата в световен мащаб непрекъснато нараства. Световен лидер в това отношение са Австралия и Нова Зеландия със заболеваемост за 2015г. от 54/100 000 и смъртност 5,6/100 000. Данните за България за същата година според Националния раков регистър са съответно 6,5/100 000 и 2,1/100 000. Смъртността у нас за 2016 г. е в рамките на 2,1/100 000 души. Дебело трябва да се подчертае, че България е на едно от последните места по заболеваемост от първичен меланом на кожата в Европа, но смъртността в групата на болните е една от най-високите от всички европейски страни. Причина за това е, че в по-голяма част от случаите, заболяването се открива в напреднал стадий, а лечението с медикаменти е твърде скъпо. По този повод правилното и навременно медицинско обгрижване на пациента с малигнен меланом е от огромно значение за подобряване изхода от лечението на това коварно заболяване.
