Скъпи преподаватели, студенти и служители,
На 24 май – Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност – ние отдаваме своята почит към делото на Светите братя Кирил и Методий. Тази година академичната и студентската общност в страната посреща празника на словото, образованието, науката и културата със сломен дух и чувство на разочарование. Усещането за пренебрежение и неуважение от страна на държавните институции, както и неспазването на поетите ангажименти от страна на политиците, за първи път от много години доведоха до принудителното затваряне на вратите на висшите училища в знак на протест.
Развитието на качествено образование и научни изследвания са основни фактори за просперитета на всяка нация и трябва да залегнат в дългосрочни политики и стратегии. През последните години българските научни изследвания бележат огромен ръст, попадайки в световните класации на реферирани и индексирани списания. Изграждането на висококвалифицирани кадри е дълъг и труден процес, който изисква спазване на конкретни ангажименти от държавните институции, гарантиращи устойчивост и конкурентоспособност.
Днес живеем в ерата на високите технологии, на дигиталната трансформация и навлизането на изкуствения интелект в науката и медицината. В същото време прекалено многото информация води до генериране на пропаганда, фалшиви новини и дезинформация. Във времена на големи кризи – финансови, икономически и духовни – ние все по-трудно намираме достойни събития и личности, способни да ни вдъхновят, да ни послужат за пример или да ни дадат повод за гордост. В книгата си „Невидимите кризи“ Георги Господинов поставя много точна диагноза на нашето време: „Дефицитът на бъдеще е по-тежък от дефицита на финансови средства. Изчерпването на залежите от смисъл е по-страшно от изчерпването на нефтените залежи. Изправени сме пред неща, които не се изчисляват с икономически термини, не ги лови икономическата везна, нито фискалните апарати, нямат баркод. Няма как да измерим европейската тъга, радост, смисъл или усещане за провал...“
Нека чрез празник като днешния да намерим повод да се преборим със зараждащото се чувство на непълноценност и липса на смисъл, припомняйки си апостостолското дело на светите братя Кирил и Методий, създатели на старобългарската писменост. Светите равноапастоли Кирил и Методий се почитат като прометеи на българската просвета и култура. По значимост делото им надхвърля рамките на българската история и слага своя отпечатък върху развитието на цялата европейска цивилизация.
Нека на този ден се почувстваме горди, че българският език заема своето заслужено място сред официалните езици на Европейския съюз, а кирилицата е една от трите официални азбуки. Въпреки безжалостната статистика, че днес все по-малко четем, аз вярвам, че ние сме четяща нация. Днес, ние като преподаватели, имаме отговорната мисия да работим за възраждане на любовта към книгите у нашите деца и студенти; за връщането на култа към книгите, към книжовното знание, към това да пазим в паметта си думите на любими творци. Защото няма как да искаме активно гражданско общество, ако отделните му членове не мислят самостоятелно, нямат познания и въображение. И накрая ще завърша с отговора, който писателят Георги Господинов дава на въпроса: „Защо трябва да се чете?“ „Ами то е като да питаш защо трябва да се сънува. Не трябва. Просто сънуваш. Четящият човек обаче извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото защото е некрасиво. Четящият човек е красив.“
ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!
Проф. д-р Добромир ДИМИТРОВ, д.м.
РЕКТОР
МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ПЛЕВЕН
