Квалификационна характеристика

КВАЛИФИКАЦИОННА ХАРАКТЕРИСТИКА

ЗА ОБРАЗОВАТЕЛНО – КВАЛИФИКАЦИОННА СТЕПЕН

„Магистър”

ПО СПЕЦИАЛНОСТ „ МЕДИЦИНА”

1. Общи принципи

Квалификационната характеристика е отворен документ, който подлежи на актуализация в зависимост от реформите в здравеопазването и нуждите на потребителите от лекарски кадри. Квалификационната характеристика е отражение на “социалната поръчка” на обществото към подготовката на висококвалифицирани лекари за националната система на здравеопазване.

Основна цел на медицинското образование и приоритет на Факултета по медицина на МУ – Плевен е подготовката на специалисти с висок професионализъм, способни да съхранят и подобрят здравето на обществото. Факултетът по медицина на МУ-Плевен, подготвя лекари, квалифицирани да прилагат успешно в реална обстановка придобитите знания и умения за опазване, възстановяване и укрепване здравето на обществото. Мисията на Факултета по медицина е насочена към обществените потребности и изисквания и е съобразена с традициите и високото ниво на българската медицина, тенденциите в развитието на здравеопазването в Европейския съюз и глобалните стандарти за висше медицинско образование, изработени от Световната федерация по медицинско образование.

1. Квалификационни изисквания

Специалност „Медицина" е  регулирана професия от професионално направление 7.1. Медицина, област на висшето образование 7. Здравеопазване и спорт.

Във Факултета по медицина на Медицински университет Плевен обучението за придобиване на висше образование по специалност „Медицина", образователно-квалификационна степен "магистър", с професионална квалификация „магистър-лекар" се провежда съгласно Закона за висшето образование и Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалност „Медицина" и „Дентална медицина"  за образователно-квалификационна степен „магистър", които включват следните изисквания:

1. Образованието се придобива задължително във Факултет по медицина на висше училище, получило акредитация по реда на Закона за висшето образование;
2. обучението се провежда в редовна форма с продължителност 10 семестъра и 12 месеца клиничен стаж само в редовна форма по учебен план, семестриални планове и детайлни учебни програми, утвърдени от Факултетния съвет;
3. единен образователен минимум за теоретическа и практическа подготовка с използване на система за натрупване и трансфер на кредити по ECTS;
4. обучението завършва задължително с полагането на държавни изпити.

Факултетът по медицина на МУ-Плевен е призван да запазва и развива академичната и професионална автономия, да осигурява и стимулира развитието на професионалните знания и медицинската наука, да гарантира достойна реализация на своите възпитаници като хуманни, отговорни и усъвършенстващи се личности. Основна цел на ФМ е да формира облика на своите възпитаници в съответствие с академичните стандарти и изисквания като:

• подготвените специалисти трябва да отговарят в най-голяма степен на медицинските нужди и очакванията на обществото;
• да поемат професионална отговорност и да са наясно с възможностите си;
• да преценяват и взимат решения при непълни данни и в извънредни ситуации;
• да приемат предизвикателството за непрекъснато професионално развитие и усъвършенстване;
• да проявяват необходимата критичност към нарастващия информационен поток в областта на теоретичната и практическа медицина;
• да се адаптират към променящите се условия в системата на здравеопазването и здравното осигуряване, като и да съдействат за нейното усъвършенстване.

Обучението по специалност „Медицина" във Факултета по медицина на МУ-Плевен формира магистър-лекаря като изграден специалист, който притежава необходимите знания, умения и качества за реализиране на съдържанието, целите и задачите на общата медицинска практика, създава творческа, развиваща се личност, която спазва морално-етичните и правни норми в медицината като осигурява:

1. Необходимите за успешна реализация познания по задължителните учебни дисциплини за придобиване на професионална квалификация „магистър-лекар";
2. необходимите знания за структурата, функциите и поведението на здрави и болни хора, както и за връзката между здравето и физическата и социалната среда на човека;
3. добро разбиране на научния метод, на принципите за измерване на биологичните функции и на способите за оценка на научно установени факти и анализ на данни;
4. необходимите знания и достатъчна практика по клиничните дисциплини, позволяващи да се изгради ясна представа за етиологията, патогенезата, профилактиката, епидемиологията, диагнозата, лечението и рехабилитацията на нарушенията на здравето и заболяванията на човека (соматични и психични);
5. фундаментални и клинични познания относно възпроизводството на човека и методите за подпомагането на репродуктивното здраве, както и за профилактиката и лечението на репродуктивните нарушения;
6. базов клиничен опит в болници под компетентното наблюдение на утвърдени специалисти.

III. Професионална компетентност и функции

Професионалната компетентност на магистър-лекаря включва разнообразни фундаментални и специализирани знания и умения в следните направления:

1. Фундаментални: биомедицински, медико–етични и социални знания относно:

• йерархични нива и структура на организация на човешкия организъм (молекулно, клетъчно, тъканно, органно, системно);
• химичния състав и физико-химични процеси в човешкия организъм;
• пътища и регулация на обмяната на вещества и енергия на молекулно, клетъчно и организмово ниво за човешкия организъм;
• генетични структури и процеси на предаване на генетична и епигенетична информация;
• онтогенетично и филогенетично развитие на човека;
• соматични, психични и социални функции на човека;
• основни жизнени състояния на човека – здраве и болест, и факторите, които ги определят;
• природни и социални детерминанти на здраве и болест;
• етиология и механизми на възникване на болести;
• епидемиология на инфекциозните и неинфекциозни болести;
• класификация на болестите;
• етични норми и морал на лекаря;
• права на пациентите;
• място на информатиката в медицината и здравеопазването, информационните системи и комуникациите в медицината и здравеопазването;
• организация на системата на здравеопазване в България и свързаните с нея основни нормативни документи.

Фундаменталните знания са задължителна основа, върху която чрез специална подготовка се добавят специфични медицински знания, които оформят профила на медицинската професия.

2. Специални медицински знания относно:

• лекарствени средства и механизмите на тяхното действие;
• методите и техниките на промоцията на здравето;
• методология и технология на медицинската консултация в извънболничната помощ и визитацията в болничната помощ;
• клинични картини на болестите на всички органи и системи на човешкото тяло;
• разграничаване на клиничните картини на душевните болести от нормата;
• изготвяне на диференциално-диагностичен план, чрез детайлно познаване на методологията и технологията на съвременните диагностични методи (общи и специални методи за изследване на болните);
• консервативно и оперативно лечение на различни болести;
• поведение и лечение при застрашаващи живота състояния;
• консенсуси за лечение на социалнозначимите и хроничните заболявания;
• рехабилитация на увредените/загубените функции;
• репродуктивно здраве, нормална и патологична бременност, и раждане;
• принципи на медицинската етика, медицинската психология и деонтология;
• медицински комуникационни техники;
• технологии и средства за профилактиката на болестите;
• методи и техники за промоция на здравето и др.

Освен фундаменталните и специални медицински знания, магистърът - лекар трябва да притежава различни по вид и характер способности и умения, които да му позволяват да извършва различни дейности, които са включени в съдържанието на медицинската практика.

3. Специализирани медицински способности и умения

Магистър-лекарят трябва да може:

• да провежда медицинско интервю с болните и да формира анамнеза на болния и болестта;
• да извършва изследвания на болния с основни физикални методи;
• да извършва основни инструментални и апаратни изследвания, включени в задълженията на лекаря от първичната медицинска помощ и спешната медицинска помощ (напр. измерване на артериално налягане, извършване запис на електрокардиограма и др.);
• да оказва съвременна спешна медицинска помощ; да владее и да прилага методите на спешната реанимация (изкуствено дишане, сърдечен масаж, сърдечна дефибрилация, инвазивни лекарствени вливания и др.);
• да изгражда клинична хипотеза и определя потребностите на болните от различни видове медицинска помощ; да определя конкретните потребности за извършване на различни видове диагностични изследвания и да подготвя болните за тях;
• да осъществява „процеса на клинично решаване" като поставя нозологична диагноза (при възможност - етиологична, функционална и др.), определя сериозността, тежестта и прогнозата на заболяването, лечението, и извършва свързаните с него неинвазивни и инвазивни действия;
• да извършва основни неинвазивни и инвазивни лечебни манипулации и действия (различни видове инжекции, пункции на телесни кухини, катетеризация на пикочен мехур, стомашно сондиране, местна и проводна анестезия, обработка на рани, извършване на превръзки, туширане на кожни изменения, инцизии, снемане на конци от оперативни зашивания, кръвопреливания и вливания на течности и др.);
• да провежда ефикасен мониторинг на болните и резултатно да направлява развитието на лечебният процес;
• във всеки един момент да обясни и обоснове действията и решенията си, когато възникнат въпроси или съмнения относно практикуването им;
• да извършва експертиза на трудоспособността на болния;
• да извършва "bedsite" диагностика на евентуален донор, като бъде съпричастен към проблемите на органното, тъканното донорство и трансплантация на стволови клетки;
• професионално да участва в съхраняване и възстановяване на психичното здраве на населението.
• да използва методите на медицинската статистика и възможностите на медицинска информатика;
• да осъществява профилактика и промоция на здравето и извършва на здравна просвета;
• да поддържа ефикасна връзка със здравните органи, здравноосигурителните организации, организациите на пациентите и др., свързани със здравната помощ;
• да съобщава по съответния ред, /ако има такъв/ за възникнали нежелани лекарствени реакции;
• да съхранява документацията на пациента на хартиен или електронен

носител;

• да започне без допълнителна подготовка следдипломно обучение за

получаване на различни медицински специалности.

През целия си професионален живот лекарят трябва да поддържа и обновява своите знания и умения, чрез продължаващо медицинско обучение и другите форми на квалификация.

4. Организационни способности и умения относно:

Магистърът - лекар трябва да придобие критично, творческо и иновационно мислене, както и реалистична самооценка на своите възможности. Той трябва да:

• да умее да решава организационни проблеми в професията;
• да умее да работи в екип, вкл. интердисциплинарен;
• да работа в условията на спешност и критични ситуации;
• да решава организационни и специфични професионални проблеми;
• да води прецизно медицинската документация с използване на съвременните електронни информационни технологии;
• да умее да ползва възможностите на глобалната информационна мрежа (интернет) за решаване на професионални проблеми (напр. за телемедицина);
• да притежава добри умения за писмена и устна комуникация с лекари, пациенти, институции и организации (държавни, публични, частни);
• да притежава добра чуждоезикова подготовка и ползва поне един от утвърдените за международна комуникация чужди езици.

5. Личностни, морални, социални качества и умения.

Магистър-лекарят трябва:

• да умее да работи със самообладание и взема решения в условията на спешност и критични ситуации;
• да притежава способност за поемане на отговорност и риск;
• да има критично отношение към качеството на своята работа;
• да проявява толерантност, с признаване на възможността за "второ мнение" и отнасяне към друг специалист;
• да спазва етичните и поведенчески норми в медицината и обществото;
• да практикува с добронамереност и почтеност;
• да възприема пациента като уникална индивидуалност и да прилага към него психологизиран и личностно ориентиран медицински подход;
• да реагира адекватно при възникване на морално-етични проблеми в работната среда, между пациента и членовете на здравния екип, или в семейство на пациента;
• да не допуска злоупотреба със заеманата позиция;
• да е изградил у себе си ориентация към обществено открояване и социална ангажираност;
• да притежава вътрешна потребност и убеденост в необходимостта от натрупване на нови теоретични и практически познания и квалификации, и стремеж към следдипломно и продължаващо обучение.

6. Научноизследователски знания и умения относно:

• принципите на научните изследвания, за планиране, провеждане и интерпретиране на данните от научно-експерименталните и клиничните изследвания;
• принципите, предимствата и ограниченията на различните подходи при решаване на конкретен здравен проблем;
• да умее да борави с основните медико-биологични и медицински библиографски бази данни (вкл. електронни), както и да анализира критично предоставената информация;
• да умее да презентира писмено и устно научни резултати и анализи, самостоятелно или в екип.

1. IV. Професионална реализация

Придобитата професионална компетентност ще позволи на ново завършилия магистър-лекар да намери успешна професионална реализация:

• като общопрактикуващ лекар;
• като лекар във всички видове лечебни, диагностично-консултативни, профилактични, социални и други подразделения на здравната помощ;
• като лекар в административните служби и здравните отдели на общинско, областно и национално ниво като РЗИ, БАБХ, НЗОК и т.н.;
• продължавайки своето медицинско образование чрез системата на специализацията за получаване на определена медицинска специалност;
• продължавайки обучението си в ОНС "Доктор", съобразно своите научни интереси;
• като член на научно-преподавателския (академичния) състав в медицински университети или други висши училища и научни институти.

Квалификационната характеристика е приета на заседание на Факултетен съвет на Факултета по медицина (Протокол № 2 от 05.07.2021 г.) и утвърдена на заседание на Академичен съвет (Протокол № № 3 от 26.07.2021 г.) на Медицински университет Плевен.