ВЪЗЛООБРАЗУВАНЕ В ХИРУРГИЯТА

„ВЪЗЛООБРАЗУВАНЕ В ХИРУРГИЯТА“
Автори: Д-р Мартин Караманлиев, Проф. д-р Ташко Делийски, д.м.н., Доц. д-р Добромир Димитров, д.м., Д-р Цветомир Иванов, д.м. Д-р Васил Нанев, Д-р Геновева Вълчева, Д-р Ивелина Петрова, Д-р Цанко Йоцов, Д-р Васил Нейков
Учебна книга
Първо издание
© Издателски център на МУ-Плевен,
ISBN- 978-954-756-246-2

Анотация:
Специалният интерес на авторите към възлообразуването в хирургията е породен от следните обстоятелства:
• Убеденост, че възлообразуването е важна част от хирургията. Тази дейност се извършва от всички лекари с хирургична насоченост на своята специалност (обща хирургия, гинекология, УНГ, съдова хирургия, кардиохирургия, неврохирургия, урология, ортопедия, очни болести и др.)
• В специализираната литература възлите са представени като правилни и неправилни, а в ежедневието си хирурзите често оформят различни конфигурации и ги приемат също за удачни.
• Наблюдения, че липсват обучителни акценти по възлообразуване. Лекарите обикновенно създават собствени модификации, най-често взаимствани от по-опитните си колеги.
• Липсват детайлизирани илюстровани теоретично-практически ръководства, улесняващи изграждането на оптимално техническо поведение.
• Липса на популяризирани тренировъчни модели за тренинг и самооценка на ефективността на тази хирургическа дейност.
• Липса на задълбочени проучвания и оценка на качествата на използваните възли.
Авторският колектив е разнороден по отношение на мотивацията за участието в разработката: най-опитният (45 годишен стаж) от позицията си на предаващ опит се чувства неудовлетворен от това, че направеното по този въпрос е недостатъчно. Най-младият (опит 45 седмици) изгаря от желание да усвои правилното възлообразуване. Средният по опит (20 годишен стаж) иска да направи оценка на своите умения и да оптимизира някои от тях.
В своя научно-практичен подход, авторите първо се запознаха добре с достъпната литература, базираха се на досегашния личен емпиричен опит и на наблюдения в клинична обстановка. Тогава от компилацията на тези компоненти изградиха обширна теоретична концепция по въпроса „възлообразуване в хирургията“. Заложиха тествания в експериментални условия и част от първоначалните постановки в концепцията бяха видоизменени или отпаднаха. След това изложиха концепцията в теоретично- практичен план в настоящата книга.